връх върхът

връх върхъ̀т,

връх м., върховѐ, (два) въ̀рха 1. (на дърво, покрив, кула, хълм, планина и пр.) top; (на планина) peak, summit; (на кубе и прен.) pinnacle; (заострен край) point; (на език, пръст) tip; архит. (шпиц) spire; (по-тънък) flèche; вулканичен \връх върхът volcanic peak/cone; \връх върхът на куршум воен. nose; \връх върхът на обувка toe-cap; \връх върхът на стрела/копие gad; чаша, пълна до върха a cup filled to the brim;

2. прен. height, summit, climax, acme, zenith, crest, consummation; the high-water mark; върхът! sl. that beats the band, неодобр. that takes the biscuit; върхът на глупостта the height of folly; crowning/egregious folly; върхът на съвършенството the height/acme/pink of perfection; на върха на кариерата си at the zenith of o.’s career; на върха на щастието си амер. on the top of the world;

3. мат. apex, vertex; \връх върхът на триъгълник apex of a triangle; \връх върхът на ъгъл vertex of an angle;

4. анат. apex, pl. -es, apices; \връх върхът на дроб apex of a lung; • вземам \връх върхът над get/gain the upper hand over, get the better of, prevail over; върховете (управляващите) the leaders, the top people; върховете на обществото the upper strata of society; като \връх върхът на всичко to top it all; по върховете прен. at the top, on the highest level; c \връх върхът heaped up measure.